Защитни механизми на тялото, когато отслабвате


Калорийните дефицити и екстремно ниските нива на подкожни мазнини изправят тялото пред голям физиологичен стрес. През годините е добре документирано, че свалянето на килограми и енергийната рестрикция (калориен дефицит) играят роля в номер от хомеостатични адаптации на метаболизма, които целят да намалят изразходваната енергия, подобрявайки ефикасността на метаболизма и увеличавайки напомнянията (чисто физиологичните) за приемане на повече калории. Неблагоприятни ефекти за ендокринната система са документирани при подготовката на културисти за състезания, както и при подготовката на атлети. Описва се състояние, при което основния метаболитен коефициент (BMR) се забавя до такова ниво, което надхвърля очакваното, като по този начин прави свалянео на килограми още по-трудно въпреки ниския прием на калории и високия обем на тренировките. Тези наблюдения, най-вероятно се дължат на метаболитните адаптации към свалянето на илограми, включително адаптивна термогенеза, повишена ефикасност на митохондриите и хормонални промени, които стимулират намаляването на изразходваната енергия (тук визираме желанието ви да се движите и да изразходвате енергия, а не се има предвид, че магически колкото и да тренирате и да се движите, ще изразходвате по-малко енергия), намалена ситост и повишено чувство за глад.
Голяма роля от хормони играят важна роля в регулацията на телесната композиция, приемът на калории и изразходената енергия. Хормоните на щитовидната жлеза, и по-специално трииндотиронин (Т3), са известни с важната си и директна роля в регулирането на BMR. Увеличената концентрация на тироидните хормони се асоциира с увеличен BMR, докато понижените нива на тироидни хормони водят до намалена термогенеза и цялостно по-нисък BMR.
 
Интересен факт – много професионални културисти и атлети използват Т3 като хормон, чрез външно инжектиране, за да могат да повишат своя BMR и  цялостната изразходвана енергия, за да могат да изчистят максимално подкожните си мазнини. Както на всички ни е известно, приемът на хормони е много тънък момент. Специално за приемът на Т3 съм чувал ужасни негативни ефекти, при прекомерната и неправилна употреба.
Лептинът се синтезира главно в адипоцитите – мастните клетки, които изграждат мастната тъкан. Функцията на лептина е да индикира наличието на краткосрочна и дългосрочна енергия. Краткосрочните енергийни рестрикции (калориен дефицит) и понижените нива на подкожни мазнини, са тясно свързани с намаляването на концентрацията на лептин. Високите концентрации на лептин пък, се свързват с повече ситост и повишена изразходвана енергия. 
Инсулинът, който играе важна роля в предотвратяването на разпада на мускулен протеин (muscle protein breakdown) и регулирането на метаболизма на макронутриентите, се счита за друг „адипозен сигнал”. Подобно на лептина, високите нива на инсулин сигнализират за наличието на енергия и се асоциират с анорексичен ефект (нямате желание да се храните). 
Орексичният хормон грелин (на глада) от друга страна, функционира така, че стимулира апетита и приема на храна и е доказано, че секрецията на грелин се увеличава с гладуването и намаля след хранене.
Тестостеронът, известен главно с ролята си в повишаването на протеиновия синтез (Muscle Protein Synthesis, или MPS), може също така да играе роля и в регулацията на затлъстяването. За него се предполага, че може да възпрепятства процеса на адипогенеза. (преминаването на пре-адипоцитите в адипоцити, просто казано – образуването на нови мастни клетки).
Кортизолът,който е глюкокортикоиден хормон, влияе върху метаболизма на макронутриентите и е доказано, че причинява разпад на мускулния протеин (Muscle Protein Breakdown) и повишените нива на кортизол повишава и протеолизата (разпада на протеина на малки полупептиди и аминокиселини) при здрави субекти. Има доста доказателства, които сочат, че глюкокортикоидните хормони може да възпрепятстват действието на лептина.
Резултатите от много изследвания върху ендокринните отговори на организма към хипокалорична (калориен дефицит) диета са повишен глад, намален метаболитен коефициент и заплаха за поддържането на мускулната маса. Изследвания, включващия рестрикцията на енергия, или много ниски нива на подкожни мазнини, сочат понижени нива на лептин, инсулин ,тестостерон и тироидните хормони. В допълнение на това се наблюдава повишения в нивата на грелина и кортизола. Ниският калориен прием и ниските нива на подкожни мазнини се възприемат от тялото като сигнали за липса на енергия, в резултат на което ендокринната система, която иска да запази състоянието на хомеостаза, реагира като гледа да пести енергия и да ни накара да приемаме повече енергия чрез храната. Въпреки всичко изследванията показват, че правилно структурираните тренировки и адекватният прием на протеин, са достатъчни за запазване на мускулната маса, дори и при културисти готвещи се за състезание.
Също така изследването на, Maestu et. al спекулира с факта, че загубите на мускулна маса зависят от големината на свалените килограми и подкожни мазнини, тъй като субектите в изследването, които са свалили най-много килограми и са постигнали най-ниски нива на подкожни мазнини, са имали и най-големи загуби откъм мускулна тъкан. Хормоналната среда, която се създава от ниските нива на телесни мазнини и рестрикцията откъм калории, изглежда, че се опитва да промотира възвръщане на теглото и застрашава запазването на мускулната тъкан, но са нужни повече изследвания, за да се определи хроничните въздействие на тези промени в циркулиращите анаболни и катаболни хормони. 
Метаболния коефициент (BMR) е с динамична натура и доста изследвания показват, че рестрикцията откъм енергия (калориен дефицит) и отслабването, оказват влияние върху много компоненти от изразходването на енергията. При периоди на отслабване, се наблюдава тенденцията TDEE да намалява постепенно, колкото повече продължаваме периода и в колкото по-дълбок период на дефицит навлизаме. Отслабването оказва ефект върху метаболитно активната тъкан, и по този начин намалява BMR. Интересното е, че намалението в общата дневна изразходвана енергия (ТДЕЕ) често надхвърля нивата, които сме очаквали при един такъв период на отслабване. Литературата определя този огромен спад в ТДЕЕ като адаптивна термогенеза и предполага, че това се случва, за да се промотира възстановяването на първоначалното тегло. Адаптивната термогенеза помага при обяснянието на увеличаващата се трудност, когато стигнем плато (plateu), в което зациклим, въпреки ниския калориен прием, както и склонността след отслабване да се възвърне старото тегло.
Много е важно, когато отслабнете да се опитате да задържите тези килограми. Тънкият момент е, че тялото работи срещу вас. Има един момент, след като се постигнали желаните кг и процент телесни мазнини, при който трябва да ги поддържате. Това си е един поддържащ период – maintenance. Каква е целта ? Целта тук е тялото ви да се адаптира към новите килограми и новият процент телесни мазнини. Изключението е, че при много нисък процент телесни мазнини ( различно при хората, но обикновено под 8-9%), тялото не може да се адаптира. Подкожните мазнини се възприемат като склад с провизии, в случай, че има ядрена война и може да използвате запасите. Представете си като спаднете на толкова ниски телесни мазнини, каква е първата мисъл на тялото – Ядрена война! И всячески се опитва да възстановява резервите и реда. Затова и чисто откъм здравословна гледна точка не е хубаво да се поддържат дълго време. Дори и фитнес моделите отиват към 10-12% телесни мазнини, когато нямат фотосесии, като за няколко месеца спокойно могат да си дръпнат необходимите няколко процента подкожни мазнини и да се подготвят за фотосесия, състезание и т.н.
ЕАТ също намалява в отговор на отслабването. При дейности, които включват движение, се наблюдава, че редуцираните телесни килограми (по-ниското тегло) ще редуцират енергията, която е нужна да се извърши определена дейност. Интересното е, че дори и когато се добави външна тежест (например жилетка с тежести), която да допълни килограми до старото тегло, отново енергия, необходима за дейността е по-ниска, отколкото е била на старите килограми.
Има спекулации, че това увеличение в ефикасността на скелетната мускулатура, може да е свързано с постоянния хипотироидизъм (дефицит във функцията на щитовидната жлеза) и хиполептиниемия (дефицит в секрецията на лептина), които са налице в периодите на отслабване, като всички това води до по-ниска  дихателен  и значително по-голяма склонност да се разчита на липидния метаболизъм.
/ ! Отварям скоба тук – мастните клетки (адипоцитите) са изградени от 80-90% липиди (триглицериди), които реално представляват молекула глицеролсвързана с веригите на три свободни мастни киселини (FFA, или Free Fatty Acids). Останалата част от мастната клетка съдържа вода и други клетъчни структури за производството на различни ензими и протеини, от които мастната клетка има нужда. /
ТЕF представлява изгорената енергия в процеса на хранене, абсорбиране, метаболизиране и складиране на хранителните вещества от храната. Той не се променя при периодите на отслабване, и си остава около 10% от дневния разход на енергия, но пък тук трябва да вземем факта, че приемаме по-малко калории, тоест имаме 10% от по-малко калории, в резултат на което имаме по-малко изгорени чрез TEF калории.
NEAT, или изразходената енергия по време на движения, които не представляват упражнения, като нормалните дневни активности, също намалява по време на калориен дефицит. Има доказателства, които показват, че физическата активност, като компонент на NEAT, намалява при субектите, които са били подложени на калориен дефицит, и продължава да бъда потискана за известно време, дори след като субектите са се върнали към „нормалното“ (старото) си хранене.
Така приключвам тази втора част на статията. Ако се пропуснали – Тук можете да прочетете първа част
В следващата,трета част,ще разгледаме по-подробно видовете мазнини в тялото, негативните ефекти и доста положителни ефекти  от телесни мазнини.

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Shopping Cart
en_USEnglish