Инсулиновата чувствителност е връзката между това какво количество инсулин е нужно да се произведе, за да съхрани определено количество глюкоза.
- Когато е нужна секрецията на малко количество инсулин, за да съхраним определено количество глюкоза, тогава е налична инсулиновата чувствителност.
- Когато е нужна секрецията на голямо количество инсулин, за да се съхрани същото количество глюкоза, това говори за инсулинова резистентност.
Инсулиновата чувствителност е положителен фактор, добро състояние, докато инсулиновата резистентност е много рисков фактор за развитието на Диабет Тип ІІ.
Видове инсулинова чувствителност.
Най-общо се различават три вида ИЧ – периферна, хепатична и панкреатична.
Периферната ИЧ показва доколко клетките на периферните ви тъкани (напр. мускули и мазнини), са готови и могат да усвояват глюкоза, независимо дали сами (при контракция мускулите усвояват глюкоза) или стимулирани от инсулина. Недобрата готовност или невъзможността изцяло да се усвоява глюкозата, е най-често срещаната форма на инсулинова резистентност (ИР).
Хепатичната ИЧ е свързана със сложен процес наречен глюконеогенеза. Това е процес, при който се произвежда глюкоза чрез разпад на невъглехидратни източници – протеина (аминокиселините, осново глутамин и аланин, до глюкоза) или мазнините ( най-вече триглицеридите до глюкоза). Най-често различни фактори, които причиняват процеси на възпаление, пречат на инсулина да действа в черния дроб, като развиват инсулинова резистентност (ИР) и инсулинът не може да изпрати сигнал на черния дроб, че вече може да спре (че няма нужда) да произвежда повече глюкоза.
Панкреатичната ИЧ е свързана с правилното функциониране на клетките, които секретират инсулина, а именно – бета-клетките. Ако те са повредени или не могат да функционират правилно, се развива ИР. Това се случва най-вече при състояние на Диабет Тип І (инсулинова недостатъчност) или цистична фиброза (когато функцията на панкреаса е засегната)
Да обобщим:
Инсулиновата чувствителност е доколко ефективно тялото използва инсулина, за да намали повишените нива на кръвна захар. Колкото по-ефективно се справя – толкова по-чувствителни сме, и обратното, колкото по-неефективно се справя – толкова по-резистентни сме. Когато тялото стане твърде неефективно в този процес, се развива Диабет Тип ІІ.
Фактори от начина ни на живот, които влияят върху ИЧ:
–Неподлежащи на промяна
- Възраст – с напредване на възрастта, ИЧ намалява.
-Подлежащи на промяна.
- Затлъстяването се асоциира с инсулиновата резистентност, като колкото по-пълни са индивидите, толкова по-резистентните са. Това, разбира се, зависи и от цялостния начин на живот, тъй като ИЧ може да се подобри, дори и без да отслабнат хората.
- Упражнения
- Аеробни упражнения (напр. тичане, каране на колело) – упражнения, които може да се изпълняват продължителен период от време, успяват да повлияят и подобрят ИЧ, като увеличават приема на глюкоза от страна на клетките. Наблюдава се подобрение на ИЧ дори при изпълнение на сесии от 25-60 минути, при умерено усилие, в рамките на 3-5 дни. Обратното също важи с пълна сила – при намаляване на активността до минимум , след две седмици се наблюдава влошаване на ИЧ. Включването на аеробните упражнения в начина ви на живот, ще помогне за подобряването и поддържането на добро ниво на ИЧ. Дори и да не се спазва хранителен режим, самите упражнения ще окажат благоприятен ефект. Разбира се, оптималното би било упражнения да се съчетаят с правилно хранене, което да доведе до по-добра ИЧ, както и до свалени излишни килограми.
- Анаеробни упражнения (напр. вдигане на тежести) – Вдигането на тежести се асоциира с подобряване на ИЧ, както и покачване на мускулната маса. При хора с нарушен толеранс към глюкозата, упражнения с по-висока интензивност дават по-добър резултат.
Основната идея на упражненията е, че тук се търси чиста мускулната маса, която да се „съкращава” редовно, като по-този начин да мускулът да използва глюкозата. Колкото повече мускулна маса има човек, толкова по-добра е неговата периферна ИЧ.
- Хранителен режим – Как бихме могли да го подобрим откъм гледна точка на инсулиновата чувствителност ?
- Избягвайте преработвани храни и такива с много захар.
- Комбинирайте въглехидратите с протеин, за да се забави още повече тяхното усвояване, тоест по-плавно да се повиши и спадне кръвната захар, респ. инсулина.
- Наблегнете на пълнозърнести въглехидрати, тоест такива, които са богати на фибри.
- Добавете зеленчуци към повечето хранения за увеличаване на фибрите, които ще забавят усвояването.
- Добавете малко количество мазнини. Както знаем, мазнините забавят усвояването. Комбинирани с фибрите от зеленчуците и протеина, няма да имате пикове в кръвната захар, респ. инсулина.
ВАЖНО! Един от ключовите фактори при развитието на диабет е храненето. Хранене, при което имаме хронично повишени нива на инсулина, тоест всяко от храненията е от преработени въглехидрати, бедно на протеин и фибри, допринася за пикове в инсулина и кръвната захар. Много изследвания показват връзка между хронично високите им нива и развитието на диабет. Смятам, че това би могъл да е много ценен съвет за хора, които за предразположени към диабет (генетично се предава в семейството).
- Хранителни добавки – Препоръчвам на първо място да се уверите, че всичко останало е наред – тоест тренирате редовно, храните се правилно и водите активен начин на живот, преди да прибегнете до хранителните добавки. Те са последното звено, последните 5-10% от ефекта. Останалите 90-95 идват от начина на живот, тренировките и храненето ви.
- Ресвератрол – действа директно върху клетките, като подпомага ефектите на инсулина
- Катехини от зелен чай (EGCG) – те забавят усвояването на въглехидратите.
Негативни ефекти от инсулиновата резистентност:
- Напълняване
- Високи нива на триглицеридите
- Повишено кръвно налягане
Два лесни теста, с които да проверите нивото си на ИЧ/ИР:
Измерване на нивата на кръвната захар на гладно (сутрин)
- Обикновено нивата на кръвната ви захар на гладно трябва да бъдат по 100 милиграма на децилитър (<100mg/dL)
- Нива между 100-125 mg/dL сигнализират за проблем и състояние познато като „преддиабетно”
- Нива над 125 mg/dL диагностицират наличието на диабет.
Измерване на толеранса към глюкозата
- Измерете нивата на кръвната си захар. След това консумирайте високо на въглехидрати хранене (около или над 100гр. въглехидрати общо в храната).
- След около два часа измерете кръвната си захар отново.
- Нива под 140 mg/dL се считат за нормални.
- Нива между 140 и 200 mg/dL са жълто флагче. Сигнализират проблем и „преддиабетно” състояние.
- Нивата над 200 ml/dL говорят за наличието на диабет.
Информацията в тази статия е с образователни цели. При откриването от Ваша страна на някои симптоми или индикатори за сериозни проблеми или състояния, свързани с диабета, посъветвайте се с Вашия лекар.
Bulgarian 
English