Изгарянето на мазнини би могло по-правилно да се опише като оксидация. Това значи, че тялото комбинира „горивото” енергия с кислород, за да се създаде аденозин трифосфат (ATP или Adenosine Triphosphate). ATP е единственото гориво, което клетките могат да използват директно, така че го считайте като основната енергийка единици за всички клетки в тялото. Всеки път, когато клетките изгарят гориво за енергия, те произвеждат ATP, в зависимост от видът гориво, което се използва.
Важното тук е какво се случва с триглицеридите, складирани в мастните ви клетки, откъдето мастните киселини, които биват изгаряни, идват. Повечето тъкани в тялото изпозлват масните киселини за гориво, но една от основните тъкани, за които трябва да бъдем най-заинтересовани, е скелетната мускулатура и черния дроб. Някои тъкани, като мозъка, не могат да използват масните киселини директно. Въпреки това, те често могат да използват кетони, които споменавам в тази статия. Кетоните се образуват от мастните киселини, като процеса се извършва от и в черния дроб.
Нека разгледаме процеса на изгаряне на мазнини. Има три основни стъпки: Разпад ; Транспортиране и Оксидация (изгаряне).
Стъпка 1: Разпад
Първата стъпка в процеса на изгаряне на мазнините е да ги изкараме от мастните клетки. Тази стъпка е много важно, тъй като ако не можете да изкарате мазнините от мастните клетки, не можете и да ги изгорите ( единственият ви вариант без стъпка едно остава липосукцията)
Както помните, телесните мазнини са главно складирани триглицериди с малко количество вода, ензими и клетъчни субстанции. Мобилизирането на телесните мазнини, изисква първо да разградим складираните триглицериди на трите мастни киселини и молекула глицерол. Единствената стъпка, която лимитира колко бързо или бавно мазнините се мобилизират, е активността на ензим наречен хормон сензитивна липаза (HSL, или Hormone Sensitive Lipase)
Може би сега се питате какво регулира HSL ? Някои хормони като тестостерон, кортизол, естроген, хормон на растежа оказват въздействие върху HSL ( главно увеличават или понижават нивата на HSL в мастните клетки).
Двата най-важни хормона, които оказват въздействие върху активността на HSL са инсулинът и катехоламините.
Катехоламините са епинефринът и норепинефринът, като американците ги наричат адреналин и норадреналин.
Искам да подчертая, че при хората, само и единствено инсулинът и катехоламините са значими в процеса на мобилизиране на мазнините. Останалите хормони имат модулиращи ефекти или не оказват никакъв ефект.
Искам да подчертая, че при хората, само и единствено инсулинът и катехоламините са значими в процеса на мобилизиране на мазнините. Останалите хормони имат модулиращи ефекти или не оказват никакъв ефект.
Основният ДЕактиватор на HSL е хормонът инсулин, който намаля активността на HSL дори и при малки концентрации инсулин. Всъщност, дори на гладно, нивата на инсулин са достатъчни, за да деактивират HSL на около 50% (на половина). Дори малките повишения в нивата на инсулин (дали от прием на протеин или въглехидрати) деактивира HSL почти нацяло. Оказва се, че дори и присъствието на триглицериди в кръвта (приети чрез вливане или храна) също пречат на активността на HSL. Всеки път щом ядете, HSL ще бъде възпрепятстван.
Основните хормони, които активират HSL са катехоламините – епинефрин и норепинефрин.
Епинефринът се секретира от адреналния кортекс, пътува през кръвния поток и засяга различни тъкани в тялото. Това означава, че кръвния поток към мастните клетки, оказва влияние върху това колко много или малко епинефрин ще достигне до мастните клетки.
Норепинефринътсе отделя от краищата на нервите и взаимодейства директно с клетките.
Ключовият регулатор на HSL е съединение наречено цикличен аденозин монофосфат (cAMP или cyclical adenosine monophosphate). Когато нивата на cAMP са ниски, активността на HSL е ниска, следователно мобилизацията на мазнините също е ниска. ОТ друга страна, когато cAMP е с високи нива, активността на HSL е висока и разпада на мазнините бива повишен. Следователно – за оптимална мобилизация на мазнините, искаме високи нива на клетъчен сАМР.
сАМР е навсякъде из тялото. Всичко прието през устата (дори и добавката forskolin), което засяка сАМР ще засегне сАМР из цялото тяло, като това може да има различни ефекти – добри и лоши. Целта ни е максимално да се опитаме да изолираме промените в cAMP спрямо мастните клетки, макар това обикновено да е невъзможно. Въпреки това, бихме могли да опитаме да осигурим, че повишаването на сАМР в масните клетки, не оказва ефект другаде в тялото, като например да увеличава много сърдечния ритъм или да вдигнем 200 кръвно.
Инсулинът намаля нивата на сАМР и възпрепятства мобилизацията на мазнините.
Катехоламините са по-сложни. В зависимост от вида на мастната клетка, и нивата на катехоламините, крайния резултат може да е повишени или намалени нива на сАМР. Тук се намесват адренорецепторите.
Катехоламините, като всички други хормони, работят чрез определени рецептори, наречени адренорецептори.
Има два вида адренорецептори, които се намира навсякъде из тялото. Това са бета и алфарецепторите.
Бета рецепторитеса поне 3 (може би 4) вида, като имената им са: бета-1 рецептор, бета-2, бета-3 и бета-4.
Алфа рецепторите са два (доколкото е известно) – алфа-1 и алфа-2 рецептори. Всички има много подвидове.
Основните рецептори, за които трябва да се притесняваме в мастните клетки, са алфа-2 рецепторите и бета-2 рецепторите (бета-1 също биха могли да играят роля в мобилизацията на мазнинте), като и двата са активно свързани с катехоламините.
Когато катехоламините са свържат/прикачат към бета-2 рецептори, те увеличават нивата на сАМР, което увеличава разпада на мазнини. Дотук добре!
Когато катехоламините се свържат/прикачат към алфа-2 рецептори, те намаляват сАМР, респ. разпада на мазнини.
Ако имаме повишен инсулин, дори и при високи нива на катехоламините, мобилизирането на мазнините става невъзможно. Въпреки това, обикновено, когато инсулинът е повишен, катехоламините са ниски и обратното. Изключението е ако пиете изоточнична (богата на въглехидрати напитка) по време на аеробна тренировка, например. Това обаче е само при ниски интензивност. При високите интензивности, приема на въглехидрати не засяга изгарянето на мазнините!
Най-важното, което трябва да запомните е :
- Инсулинът пречи на мобилизацията на мазнините, а катехоламините могат да стимулират или попречат на изгарянето на мазнините (липолиза), в зависимост от адренорецепторите, които биват засегнати.
Стъпка 2: Кръвен поток и транспорт на мазнините
След като мазнините бъдат мобилизирани (мастните киселини бъдат изкарани от мастната клетка), те трябва да бъдат придвижени до други тъкани в тялото, кдето да бъдат изгорени. Ако мастните киселини не бъдат транспортирани от мастните депа към друга тъкан, те просто ще бъдат складирани отново (процес наречен ре-естерификация – отново се образуват триглицериди). Както се досещат, за да се транспортират мастните киселини, голяма роля играе кръвния поток
Кръвният поток в мастните тъкани може да бъде манипулиран.
Хормоните,например, могат да засегнат кръвният поток в мастните тъкани. Аеробните упражнения увеличават кръвния поток, като колкото повече продължава аеробната дейност, толкова повече се повишава и ефекта (все повече и повече се увеличава кръвния поток).
Температурата също играе роля, тъй като кръвния поток се „затваря” и бива оскъден, когато е студено и обратно – увеличаването на температурата, повишава и кръвния поток. Това малко напомня за неопреновите колани, които дори и аз преди 7-8 години съм използвал.
Интересното е, че кръвния поток към мастните клетки се увеличава при дълго гладуване, най-вероятно за да помогне на тялото да мобилизира мастните киселини и да ги използва за гориво.
Кръвният поток към мастните тъкани бива контролиран от нивата на адренорецепторите. Активацията на бета рецепторите увеличават кръвния поток, докато активацията на алфа-рецепторите го понижава. Това значи, че физическите упражнения ще окажат ефект както на кръвния поток към мастните тъкани, така и върху целия метаболизъм на мастните тъкани. Като това зависи от концентрациите на някои хормони, както и на съотношението между алфа и бета рецепторите.
Инсулинът също би могъл да засегне кръвния поток, чрез стимулацията на азотния оксид (NO, или nitric oxide), който увеличава кръвния поток. Представете си как се напомпвате добре по време на тренировка, когато сте приемали адекватно количество въглехидрати преди тренировки. Макар и да повишава кръвния поток, инсулинът е анти-липолитичен. Много от съставките, които увеличават кръвния поток в мастните депа, предотвратяват липолизата.
Както вече знаете от предишната статия, триглицеридите се разпадат на мастни киселини и глицерол. Когато свободните мастни киселини биват освободени, някои от тях се прикрепят към специфичен протеин в кръвта, наречен албумин.
Ако кръвния поток не е на добро ниво и е бавен, мастните киселини макар и освободени, ще бъда ре-естефицирани отново в мастната клетка. Ако кръвния поток обаче е добър или повишен, свободните мастни киселини, които са се прикрепили към албумина, ще бъдат транспортирани от него надалеч от мастните клетки.
Когато се стигне до този процес, вече имаме налице транспорт на мазнините и стигаме до последната стъпка, а именно:
Стъпка 3: Усвояване и използване на мазнините
Сега, когато свободните мастни киселини биват превозвани от албумина из кръвния поток, това ги прави свободни за използване от други тъкани в тялото. Евентуално, транспортираните мастни киселини ще стигнат до тъкан (като черния дроб или мускулите), която може да ги използва за гориво. Мастните киселини ще бъдат придърпани вътре в тази тъкан (има определен протеин, който транспортира мастните киселини в клетките), като може да се случат няколко неща с мастните киселини.
В черния дроб и мускулите, мастните киселини могат да бъдат складирани отново като триглицериди (това, обаче, е необичайно при нормални условия на диета, но може да се случи при преяждане) или могат да бъдат изгорени като енергия.
За да бъдат използвани за енергия мастните киселини трябва да бъдат транспортирани в митохондрията от ензим наречен карнитин палмитил трансфераза (CPT или carnitine palmityl transferase). От тук идва и неправилната теория, че използването на л-карнитин като хранителна добавка, ще повиши нивата на CPT, и така ще изгаряте повече мазнини.Това може да стане само ако по принцип имате недостиг на карнитин, което се среща изключително рядко при хората. Почти всички хора приемат достатъчно с храната.
Активността на CPT зависи от много различни фактори, включително аеробния капацитет (колкото по-добър аеробен капацитет имате, толкова повече мазнините ще горите), както и нивата на гликоген в мускулите.
Гликогенът е въглехидрат с дълга верига, складиран в мускулите или в черния дроб. Когато гликогенът е много, активността на СРТ е ниска и оксидацията (изгарянето) на мазнините е ниско, и обратното – малко/никакъв гликоген – висока активност на СРТ и повишено изгаряне на мазнините. Това важи както за гликогена в мускулите, така и за този в черния дроб. Чрез изчерпването на мускулния гликоген, може да повишим активността на СРТ, което ще позволи по-добре да изгаряме мастните киселини, които сме мобилизирали от мастните клетки.
Тренировките с високи повторения и кратка почивка са идеални за изчерпване на мускулния гликоген. Като изчерпим всички гликоген складиран в тялото, оксидацията на мазнините ще бъде максимално повишена, и ще осигурим изгарянето на мобилизираните мастни киселини. В калориен дефицит, изчерпването на гликогена е хубаво нещо.
Обобщение
- Изгарянето на мазнини е процес – складираните мазнини (триглицериди) биват разградени в масtните клетки, разпадат се на глицерол и 3 свободни мастни киселини, които биват освободени в кръвния поток, и след това биват използвани за енергия от друга тъкан (мускул/черен дроб).
- Разпада на мазнините е много важна стъпка, тъй като не може да изгорите мазнините, без преди това да ги изкарате от мастните клетки. (освен с липосукция). Двата най-важни хормона, които контролират разпада на мазнините са инсулинът и катехоламините. Въздействието на инсулина е негативно и предотвратява разпада на мазнините дори и при сравнително ниски нива на инсулин.
- Катехоламините могат да имат както липолитичен, така и анти-липолитичен ефект. Това зависи от съотношението на бета и алфа рецепторите, както и от нивата на всеки хормон.
- Когато мазнините са били мобилизирани и изкарани от клетката в циркулацията, те се прикрепят към протеинът албумин, който играе ролята на транспортер. Той ги отнася към други тъкани в тялото. Ако мастните киселини не бъдат отнесени и останат да циркулират в кръвния поток около мастните клетки, те спокойно могат да бъдат складирани отново в масtните клетки.
- Много фактори влияят върху кръвния поток, както хормоните, така и адренорецепторите.
- Когато мастните киселини бъдат прикрепени към албумина, те биват отнесени към други тъкани в тялото, където могат да бъдат използвани за енергия, като например мускулите и черния дроб. При определени условия (преяждане) могат да бъдат складирани отново като триглицериди, дори и при калориен дефицит. Тук важи примера за жени, които са в калориен дефицит и макар да изчистват мазнините от горната част на тялото, долната част си стои същата или става по-зле. (влияние оказва и особеността на кръвния поток при жените, за която споменах в предишната статия)
В последваща статия ще говоря за това как да направим процеса на изгаряне на мазнини оптимален, чрез различни методи, които засягат всяка една от стъпките.
Bulgarian 
English