Binge Eating Disorder – Хранителното разстройство



Binge Eating Disorder или BED за кратко, представлява сериозно, животозастрашаващо, въпреки това подлежащо на лечение хранително разстройство. То се характеризира с повтарящи се епизоди на прием на големи количества храна (често храната се изяжда много бързо и до точка на дискомфорт), чувство на загуба на контрол по време на binge-а, като обикновено следват чувството на срам, вина и стрес. 
BED е едно от най-новите хранителни разстройства, което през 2013 година беше включено в списъка DSM-5, а това е важно, защото повечето застрахователни компании не покриват лекуването на хранителни разстройства, които не са с DSM диагноза. DSM-5 (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, или Диагностично и статистическо ръководство за психичните разстройства) е ръководството на Американската психиатрична асоциация(APA). 
Според APA, за да се диагностицира зависимост са необходими поне две от следните: оттегляне, толеранс, прием на все по-големи количества от веществото в продължителен период от време, изразходване на голяма част от времето за набавянето или употребата на веществото, повтарящи се опити за отказ от веществото, отказ от определени активности, и продължаване на употребата въпреки негативните последици. Поглеждайки тези реквизити, храната, както всеки друг стимул, също се вписва тук.
Предупредителни знаци и симптоми на BED при хората.
Психологически:
  • Неудобство да се хранят пред други хора
  • Нова практика с храна или безсмислени дието, като например изключване на цели хранителни групи (без никакви въглехидрати/без никакво месо)
  • Страх да се хранят на публични места
  • Изключителни притеснения за формата на тялото и килограмите си
  • Чести диети
  • Често поглеждане в огледалото, за да търсят недостатъци
  • Повтарящи се епизоди на биндж хранене – погълване на огромни количества храна, които не биха могли да приемат при нормални обстоятелства, като това се случва за кратък интервал от време.
  • Нарушение на нормалните хранителни навици – включване на допълнителни хранения, пропускане на хранения, прием на малко количество храна или гладуване
  • Хранят се сами, защото се чувстват неудобно от големите количества храна, които поглъщат.
  • Чувстват се отвращение (от себе си), депресия или  вина след преяждане
  • Ниско самочувствие
     
  • Травматично събитие
     
  • Голяма промяна в живота
     
  • Чувства на неадекватност и липса на контрол в живота
     
  • Лоши връзки със семейството и близките
     
  • Трудност да се изразяват емоциите
     
  • Подигравки заради теглото и тялото в миналото
     
  •  Физическо/сексуално насилие в миналото
Социални:

  • Натиск от обществото, което приема културата на това да си “слаб” и заклеймява всичко различно.
  • Тясно тълкуване на дефинициите за красота при мъжете и жените – определени килограми и форма на тялото.
  • Културни норми, които оценят хората според техния външен вид, а не качества и силни страни.
Физически:
  • Чести флуктуации (покачване/понижаване) в теглото
  • Стомашни крампи или други неспецифични храносмилателни проблеми (киселини, запек и т.н.)
  • Трудности да се съсредоточат.
     
  • Генетична предразположеност

Последици
  • Здравословните рискове от BED са най-често свързани със затлъстяване и йо-йо диетите. Повечето хора, на които бива слаган етикет „с наднормено тегло”, обикновено нямат проблем с BED. Обаче, 2/3 от хората с BED, биват категоризирани с наднормено тегло. Хората, диагностицирани с BED са най-често с нормално тегло или клонят към надномерно тегло.
  • Няколко системи от невротрансмитери биват нарушени при това заболяване, като най-голямо внимание трябва да се обърна на ролята на моноаминната система, в частност на допамина (DA) и серотонина (5-HT). Този тип разстройства (BED, анорексия, булимия) споделят характерни черти и наличието на определена дисфункция в мозъчните областти, свързвани с „възнаграждението”.



Фактори, оказващи въздействие върху BED
При разглеждането на това разстройство важно място заема регулирането на приема на храна, който включва два фактора в тясна връзка помежду си – хомеостатични и нехомеостатични фактори.
Хомеостатичните фактори са свързани с хранителните ни нужди и засичат наличната енергия в кръвта ни и в мастните депа.
От друга страна, нехомеостатичните фактори нямат връзка с хранителните/енергийните ни нужди, въпреки че и двата вида фактори, взаимодействат в ключови мозъчни цикли. 
Поддържането на постоянен калориен баланс (необходимите дневни калории, за да поддържаме теглото си) изисква много прецизно ниво на контрол, тъй като дори приема на 50 калории повече дневно може да има дългосрочен негативен ефект. За една година ще приемете общо 18250 калории, в резултат на което ще качите около 4,5 кг по време на годината.
Повечето нехомеостатични механизми са свързани със системата за възнаграждение (СВ) на мозъка. 
Сигнализиращите механизми, които инициират храненето са главно нехомеостатични, докато тези, които определят размера на храненето, са главно хомеостатични (т.е. факторите, които повлияват на това кога храненето ще започне са различни по качество от тези, които определят кога храненето ще приключи). 
Очакваните/предвидените хранения биват последвани от невро контролирани, координирана секреция на хормони, които зареждат храносмилателната система за очаквания прием на енергия (калории от храната) и бива модулирани от въприетата/усетената награда, учение, навик, удобство, възможност и социални фактори.
Разделянето на храненето (т.е. размерът на храненето и чувството на ситост) бива контролирано, от части, от сигнали, подавани от храносмилателния тракт (например cholecystokinin, glucagon-like peptide-1, ghrelin, apolipoprotein A-IV, peptide YY)право пропорционално на приетите хранителни вещества, като от части, бива контролирано и от нехомеостатични сигнали. Някои хормонални медиатори (посредници), като грелина и лептина, действат чрез координирано влияние в региони на мозъка, които са включени както в хомеостатичната, така и в нехомеостатичната регулация.
Хомеостатичният контрол над приема на храна обикновено е вторичен спрямо нехомеостатичния контрол, дори и при определянето на това колко ще яде човек на всяко едно хранене. Тези сигнали биват лесно изменяни от нехомеостатични фактори. 
Главно сигналите, свързани с „награда”, могат да вземат превес на хомеостатичните сигнали (които при други условия биха регулирали поддържането на теглото),като така допринасят за преяждане. 
Наркотиците и храните споделят някои определени черти, но също така се различават качествено и количествено.  Злоупоребата с наркотици като кокаин и амфетамини, директно повлиява върху допаминовите цикли (вериги) в мозъка, други наркотици повлияват подобни мозъчни цикли и също имат директен, внезапен достъп до мозъчните цикли на възнаграждението. Храната влияе върху същите цикли (серии от действия), но по два индиректни начина. Първият начин е чрез невронното предаване (провеждане) на информация от вкусовите рецептори до допамин-секретиращите неврои в мозъка, а вторият е чрез по-късна фаза предаден от хормоните и другите сигнали генерирани от храносмилането и абсорбацията (усвояването) на приетата храна. 

Изследванията цитират следното: „Важно е да се отбележи, че разнообразните влияния върху приема на храна и техните често цитирани дихотомии (напр. хомеостатични срещу нехомеостатични или апетит срещу награда) са подвеждащи, защото контролите върху тях са напълно взаимосвързани както на ниво неврони (различните цикли), така и на ниво невротрансмитери. Има нужда от още проучвания (сравнение) между ефектите от наркотичните вещества и храната върху един и същи човек. Като цяло, необходими са и по-добри поведенчески мерки, за да се задълбочим и изучим регулирането на  приема на храна при хората.”
FOOD reward system(Системата за възнаграждение от приета храна)
Как действа тя ?
Тя действа чрез два пътя (pathway) – мезолимбичен и мезокортикален, които са взаимосвързани.
Mesolimbic Pathway обхваща Хипокампуса, амигдалата и nucleus accumbens.
Mesocortical Pathway обхваща префронталния кортекс (prefrontal cortex)
Тези две системи действат идентично на ниво химични процеси както при приема на наркотик, така и на храна, която много харесваме. Разбира се, предполагате правилно, че стимулацията върху мозъка и тези пътища от наркотик е светлинни години по-силна, отколкото от която и да е храна.
При приемът на наркотик/храна, се активира една определена зона в мозъка – Ventrаl tegmental area (VTA). Когато бива активирана, тя произвежда невротрансмитера допамин, често наричан хормона на удоволствието (макар и да не е хормон). Той, от своя страна, щом бива секретиран, инициира (задейства) двата пътя (мезолимбичен и мезокортикален). VTA изпраща допаминът в различни центрове на мозъка, така допаминът стимулира амигдалата, хипокамсуса, Nucleus accumbens и префронталния кортекс.
Накратко – така преминава целият процес:

  1. Прием на наркотик – VTA произвежда допамин, който започва да стимулира.
  2. Амигдалата отчита това приятно чувство.
     
  3. Хипокампусът запомня това чувство, съхранява го в базата данни.
     
  4. Nucleus accumbens е свързан с движението, той прави възможно набавянето на веществото. В случая на храна – вдигате вилицата към устата си.
     
  5. Префронталния кортекс се фокусира върху този стимул – дали храна или наркотик. Реално погледнато, той е тази обсесия при наркозависимите – когато единственото, за което мислят е наркотикът. Не мислят дали ще наранят себе си или някой друг, нито какво вършат. Те са изцяло погълнато от мисълта за наркотика и набавянето му.
The Downfall – Проблемът с хроничната стимулация и хронично високите нива на допамин 
Когато нивата на допамин се повишават, нивата на друг невротрансмитер – серотонин, спадат. Той е отговорен за нашата енергичност, ситост, спокоен сън (затова на нисковъглехидратни диети понякога не може да заспите, заради ниските нива на серотонин. Ефективна стратегия е да оставите около 1/4 до 1/3 от дневните си въглехидрати за последното хранене). Затова дори и при масивното преяждане, не усещаме чувството на ситост, заради нивата на допамин, които удрят небето и ниските нива на серотонин. Серотонинът е участва в регулирането на нашето настроение, притеснение, либидото, главоболия, агресия, телесна температура, хранителните разстройства, социална притесненост (social anxiety), фобии, апетит, памет, учене, функцията на съдечно-съдовата система, мускулните контракции и регулацията на ендокринната система.

Приемаме определена храна/наркотично вещество → VTA Произвежда допамин допаминът стимулира хипокампуса, амигдалата, Nucleus accumbens и префронталния кортекс. 
В последствие на този процес се развива толеранс (при честа стимулация от един и същ източник – наркотик/определена храна).
Дефиниция за толеранса

Толеранс – организмът свиква с храната/наркотичното вещество и има нужда от все по-големи количества, за да се постигне същия ефект на удовлетворение.
В какво се изразява толерансът ?
Обикновено, когато изпитате чувство на удоволствие, нека вземем прегръдката за пример. Какво става, когато ви прегърнат. В мозъка, аксонът на единия неврон, чрез синапсите (връзките между два неврона) предава допамина към аксона на другия неврон, който има постсинаптични рецептори, които усещат допаминат и го приемат. Когато допаминът от единия неврон се предаде на другия, изпитвате чувството на удоволствие. При една прегръдка, след няколко секунди то би преминало. Но при зависимост – прием на наркотично вещество или определена храна, това е заучен процес, който се повтаря и постоянно се изпраща много допамин и нивата му са високи до небето. Тези постоянно повишени нива и повтарящ се процес, водят до промяна в химичната структура на мозъка. Както можете да предположите, това не е никак полезно. 
В какво се изразява променената химична структура ?
Мозъкът иска да спре това постоянно чувство на удовлетворение. Макар за нас да е страхотно, мозъкът не може и не желае да поддържа постоянно това състояние. Ето как реагира той. Мозъкът затваря част от постсинаптичните рецептори, които приемат допамина и тази свръхстимулация вече не се получава. От тук и идва порочния кръг. Зависимите започват да имат нужда от по-големи дози, за да причинят същата стимулация, както преди. Това е причината, поради която наркозависимите умират от свръхдоза. Рядко се случва да не са измерили правилно дозата, просто са взели повече ( което се оказва прекалено много), защото старото количество вече няма ефект.

Случвало ли ви се е да изпаднете в такова състояние ?

 
Давам личен пример. Преди, когато видех баклава веднага се сещах за този страхотен вкус, всичката тази захар (захарен сироп), която се стича в устата и блазни сетивата, едва ли не водейки до вкусов оргазъм. Свързвах храната с това уникално чувство. Амигдалата е регистрирала чувството, което изпитвам като ям баклава, хипокампусът го е запомнил, nucles accumbens ми помага да отворя кутията и да я награбя, а префронталния кортекс осигурява тунелното виждане – нищо друго няма значение освен баклавата. В следствие на огромното количество допамин, серотонинът пада рязко и не усещам чувството на ситост, макар да съм приел невероятно количество калории, които при нормални обстоятелства не бих могъл да изям на едно хранене.
Какво се случва, когато прекратим процеса на зависимост ?
Тялото ви вече не произвежда същите нива на допамин. Започвате да чувствате безпокойство и симптоми на депресия. В зависимост  от наркотика, може да се появят гадене, главоболие. На база депресията и безпокойството, зависимите стават способни на всичко, само и само да почувстват това чувство (измамно) на „щастие”. Този процес се нарича „отказване” (withdrawal), или по-честият термин – абстиненция. 
Затова понякога е толкова трудно да устоите на определена храна, към която сте зависими. 
Имате изграден навик, на физиологично ниво процесът, който развива тези мозъчни връзки и невроните, които са адаптирани към процеса. Чрез повторението, вие сте ги тренирали и се е изградил този кръговрат (заучена верига) – засягайки мезолимбичните и мезокортексалните пътища. 
Макар и неточно, бихме могли да направим сравнение с операционалното кондициониране на Павлов. Когато звънне камбанката, кучето знае, че ще получи храна и започва да отделя слюнка, грелин и други хормони. Дори и когато няма храна, при самия звук, кучето реагира и започват физиологичните процеси. Така е и при бинджа. Реално може и да не сте гладни, но когато видите вашата зависимост – определена храна, тя играе ролята на звънчето и отключва физиологичните реакции и спомена на удоволствие, който се асоциира с храната.
Кой може да развие зависимост (към храна или вещество) ?
Накратко – всеки човек. Никой не е застрахован.
Въпреки че преди се смяташе, че наркотичните и другите зависимости (алкохол, включвам и храната, тъй като биндж дисордерите навлязоха сравнително скоро като понятие и фокус, но отдавна съществуват като проблем, който не е бил разглеждан като серозен) опират единствено до волята на човека и че тези със слаба психика и воля, са рисковите групи и затова не могат да се откажат. След като вече е известно, че има и огромен физиологичен компонент, разбирате защо този проблем е толкова труден за решаване и защо зависимостите са едни от най-често срещаните и трудно лечими разстройства. 
Тъй като съм голям фен на психологията, ето моето мнение по въпроса. И двата компонента – психически и физиологичен са изключително важни и не трябва нито един от тях да бъде пренебрегван. Смятам, че оптималният начин за работа със зависими хора е да им бъде обяснен физиологичния аспект, цялата наука около него и системата за възнаграждение. След това вече да навлезе психологичния аспект, където хората могат да провеждат когнитивна поведенческа терапия, както и да включат медитация, благодарение на която да осъзнаят най-силните изкушения и стимули, които биха ги върнали отново „на дъното”. Същото важи и за хората с хранително разстройство. 
Генетичната предразположеност към зависимости е реално нещо, също както предразположеност към високо кръвно налягане например. Ако имате такива заболявания в историята на семейството, значи попадате към рисковата група. Разбира се, това, че сте предразположени, е само един хипотетичен риск. Влиянието на околната среда има също много голямо значение.
Как се лекуват зависимостите ?

В днешно време голяма част от докторите лекуват симптомите, а не причината за тях. Не отричат психофармакологията, но не трябва да се поставя на пиедестал, като абсолютно ефективна сама по себе си, защото това е просто безсмислено. Ние не сме опитни мишки. Имаме разум, имаме мозък, който е способен на повече дори от най-мощния суперкомпютър. Въпреки това, подценяваме себе си. Или още по-лошото – избираме прекия път. Глътни хапче за това, глътни хапче за онова. Замаскирай симптомите, скрий проблема и се преструвай, че такъв няма. Карай на метадон, вместо на хероин ?!?! Взимай това вещество, за да не взимаш другото. Не отивам в другия полюс и не отричам ползата му. Тя е временна, може би в самото начало, когато абстиненцията и изградените нервни връзки в мозъка и мезолимбичната и месокортикалните пътища са все още силни. Виждам приложението в такъв случай. Докато се изградят нови навици чрез когнитивна терапия, докато излезе пациента от най-тежката абстиненция и първоначалния период, и докато започне да бъде „осъзнат” за всичките стимули и изкушения. Отново подчертавам, че това е моето лично мнение. Не съм доктор, нито психолог, макар и да чета всичко, което ми попадне на тези тематики. Далеч съм от идеята, че това е най-доброто решение и че знам повече от опитни доктори и психолози, които работят с хора със зависимости. От това, което съм научил и прилагал (медитация), правя индуктивни изводи и хипотези.
Моят сблъсък с BED
Преди около 5-6 години, в по-ранната си възраст, когато тренирах, бях изключително строг със себе си, много се лишавах (откъм храна – калориен дефицит) и единствената мисъл в главата ми беше: „Искам плочки!”. Сега, както аз, може би и вие се смеете на тогавашното ми мислене. Бях изцяло съсредоточен върху крайната цел, което никога не е полезно и понякога дори е контрапродуктивно. Наблюдавам го при себе си, приятели и клиенти. 
Проблемът произлизаше от прекалените лишения. Ниски въглехдирати (иначе не можеш да отслабнеш) – още едно ограничено виждане, което имах. Въпреки лишенията, тренировките бяха тежки и ставаха все по-интензивни.  Дроп серии, трисети, гигантски серии, негативни повторения, почивка-пауза – каквото се сетите. Разбира се, след определен стрес, който тялото ми вече не можеше да понесе и постоянното чувство на глад, стигах до binge eating-a. 

Отваряйки буркан с домашно сладко за една лъжичка, стигах до затваряйки празен буркан, а все едно не бях изял нищо. „Рекордът” ми беше овесен кекс – 500гр. Овесени ядки, с яйца и две дози протеин – на едно хранене. След това идваше вината, отвращението, срама.. Толкова ме беше срам от себе си. Уж исках да постигна нещо, а накрая буквално провалях всичко. „Глупак, видя ли се пак ?! Нищо няма да постигнеш!”. И разбира се, подутия корем, който след като минеше епизода на бинджа, беше като на бременна жена, а аз бях по-летаргичен и от коала.
Разбрах, че прекалените рестрикции не водят до нищо хубаво. Процесът има нужда да бъде умерен, правилно структуриран и фокусът да е именно върху процеса – целият път, който се изминава, за да достигнем целта си, а не просто върху резултата – желаното от нас. Смятам, че това важи за всички области от живота, не само за фитнеса.
Искам да обърна внимание на един страхотен епизод от подкаста „Непримиримите”, в който участва Никола Томов от AestheticsByScience. Повечето от вас знаят кой е Никола, затова няма да влизам в детайли. В епизода, който може да слушате тук, Никола споделя за своите проблеми с хранително разстройство и също дава полезни съвети. Силно препоръчвам да го изслушате!
Обобщение на BED:
  • Според NIED (Nation Institute of Eating Disorders), за да бъде налице BED, трябва систематично – поне веднъж седмично за период поне от 3 месеца, да има епизоди на преяждане.
  • Има генетични по-предразположени хора, като това се дължи на мутации на гените. Въпреки това, никой не е застрахован. Мъжете също попадат в тази категория, особено тези в сферата на фитнеса и тренировките.
  • BED се формира с изграждането на навик както на психическо ниво, така и на физиологично – целият цикъл от химични процеси, който протича в мозъка, чрез системата за възнаграждение от прием на храна.
  • Като всеки навик, както чисто на ментално ниво, така и на физиологично, BED също може да бъде разбит. Нужна е воля и помощ (приятели, семейство, в краен случай – доктор) да се прекрати порочния кръг.
  • Дори не е нужно да сте гладни, за да преяждате. Има документирани и такива случаи. Самата гледка на храната,която е свързана с биндж провокира мозъка, тъй като той не работи правилно и невроните не сигнализират правилно.
  • В някои случаи, дори не е задължително да е определена храна. BED може да се извърши и с обикновена храна, която не възприемаме като даваща ни страхотно удовлетворение. Хубавото тук е, че връзката може да се прекъсне по-лесно, тъй като няма зависимост към храна, респективно изграден навик.
Takeaway messages:
  • Тялото ви е вашият храм. Не допускайте всеки и всичко (junk food) в него.
  • Не бъдете прекалено рестриктивни и сурови към себе си.Смятам ще се съгласите, че най-добрите резултати много често идват от т.нар. „златна среда”.
  • Фокусирайте се върху пътя. Рим не е бил построен за един ден. Всеки ден е още една тухла. Поставена правилно, с още куп тухли, ще изградите най-здравата основа. А със здрава основа, процесът става по-лек. Преди да се усетите, пред вас ще се издига желания храм/дворец, а вие ще си спомняте всяка стъпка (тухла) от пътя.



  • Бъдете благодарни. Звучи просто, ала имаме тенденция да се фокусираме върху това,
    което липсва. Благодарете, че имате здраво тяло, което ви подкрепя – било в тренировките или в ежедневния живот. Благодарете, че имате възможността да храните това тяло, за разлика от хората в някои трети страни.


Източници:

-https://psycnet.apa.org/record/2001-05666-020
-https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1002/1098-108X(199303)13:2%3C137::AID-EAT2260130202%3E3.0.CO;2-%23 
-https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1002/1098-108X(199204)11:3%3C191::AID-EAT2260110302%3E3.0.CO;2-S
-https://www.nature.com/articles/0801699
-https://journals.sagepub.com/doi/abs/10.1177/135910539900400305
-https://www.researchgate.net/profile/Christopher_Fairburn/publication/232548547_Binge_Eating_Nature_Assessment_and_Treatment/links/53fee7550cf21edafd15334c.pdf
-https://jamanetwork.com/journals/jamapsychiatry/article-abstract/481632 
-https://jamanetwork.com/journals/jamapsychiatry/article-abstract/203880
-https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4477694/
-https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3124340/

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Количка
bg_BGBulgarian