Кратко историческо развитие на подсладителите
Захарин – открит 1879г. , в медицински институт „Джон Хопкинс” от Константин Фалберг, докато работил върху деривати на каменовъглена смола. Опитвайки пробата Фалберг случайно открил сладостта на веществото.
300 пъти по-сладък от захарта и има горчив привкус.
Приема на захарин – свързван с рак на пикочния при плъхове. Струва си да отбележим, че физиологията на плъховете е по-различна, но от друга страна, добре е и да бъдем внимателни и бдителни към такива връзки.
Цикламат – 1937г. от Майкъл Света в Университета на Илинойс. Одобрени от FDA през 1958г. През 1969 FDA забранява употребата на цикламат заради потенциални канцерогенни ефекти. Последващи изследвания отричат връзката между цикламат и рак.
Аспартам – открит 1965г, от Джеймс Шлатър. Аспартамът е съставен от две аминокиселини – фенилаланин и аспартат. За разлика от другите подлсадители, аспартамът бива метаболизиран. Той има 4 калории на грам аспартам, но се използва в ниски количества, затова калориите в подсладена с аспартам напитка, са нищожни.
200 пъти по-сладък от захарта.
Трябва да се избягва от хора болни от „фенилкетонуриа”, тоест хора, които не могат да разграждат аминокиселината фенилаланин.
Ацесулфам К или Acesulfame potassium – подобен на захарина и цикламата като структура и вкус. Открит през 1967г. от Карл Клаус. Одобрен през 1988 от FDA и навлиза като генерално използван подсладител през 2003г.
Сукралоза – най-новият член на изкуствените подсладители. Открит през 1979г. Синтезира се от сукрозата (захарта), като три от хидроксидните групи (OH) в молекулата се заменят с хлорни групи (Cl). Одобрена през 1999г.
Структура на изкуствените подсладители
Най-новият член на подсладителите е стевията. За разлика от другите, стевията е ЕСТЕСТВЕН подсладител, който се извлича от билка – Stevia rebaudiana
Днес, в по-голямата част от напитките без калории, се съдържат изкуствени подсладители. От скоро започнаха да навлизат и такива със стевия на пазара, което е по-добрият избор. Подкрепено е с изследвания – доста ползотворни ефекти от приема на стевията върху метаболизма на инсулина (подобряване на инсулиновата чувствителност).
Какво казва науката ?
Използването на напитки с подсладители, при наличието на същия хранителен режим, очевидно ще предположите, няма никакъв ползотворен ефект.
При изследвания, когато хора са в калориен дефицит от 1500 калории дневно – няма разлика дали са заменили напитките със захар за такива с изкуствени подсладители, стига да се придържат към дневните калории. Отслабването е със същите темпове.
Замяната на напитките със захар с напитки с аспартам показва 25% намален дневен прием на калории, което е очевидно. Когато хората са наясно, че приемат изкуствени подсладители и по-малко калории понякога, за да се компенсират изгубените калории от замяната, те увеличават дневния си прием на калории. Дали го изравняват и надминават е строго индивидуално.
Експериментите показват, че сладкият вкус , сам по себе си, може да повиши човешкия апетит, независимо дали е от захар или подсладител.
Подсладена с аспартам вода повишава цялостното ниво на апетит при хора с нормално тегло.
Друго изследване показва пък, че аспартамът, ацесулфамът и захаринът се асоциират с повишено желание да се яде и по-голям избор на различни храни.
За разлика от глюкозата и сукрозата (зареждане с тях – определена доза, малко преди хранене), след който прием калорийният прием бива намален, зареждането с аспартам не се наблюдава този ефект.
Поставя се хипотезата, че комбинирането на сладкия вкус с ниски калории (изкуствен подсладител) може да доведе до компенсиращо преяждане и калориен излишък. Това е хипотеза, разбира се. Всеки реагира индивидуално към това, а и зависи от менталната нагласа и изградените невронни пътища, за които ще поговоря по-долу.
Системата за „възнаграждение” при прием на храна, споделя същия цикъл на действие в мозъка, както и други дейности, доставящи удоволствие, като например секса и употребата на наркотици. (изберете първото, НЕ на наркотиците)
Та, тази система за възнаграждение, за кратко СВ, споделя и същите поведенчески парадигми като другите форми на пристрастяване, а именно : binging (няма термин на български, който да описва процеса ; това е процесът, когато след дълга рестрикция, човек не издържа и се нахвърля върху храната като обезумял, сякаш нещо от вътре го контролира и не може да се спре) ; оттегляне (обикновено след биндж), craving (силно желание за определена храна – например за сладко) и кръстопът на чувствителността. В следващата статия ще разгледам подробно binge disorder-a и зависимостите, изградените невронни връзки.
Интересно да се отбележи е, че при опитни мишки, периодът на абстиненция (отказ от сладко или друга храна, към която са „пристрастени”, в широкия смисъл на думата) увеличава приема на сукроза при мишките, подобно на бинджовете при хората.
СВ се разклонява на две пътеки:
- Сензорен клон
- Постприемен (след приемане на храната)
При хората, вкусовата информация, която бива възприета/усетена от вкусовите рецептори на езика, бива предавана нагоре през таламуса и евентуално завършва в предната инсула/ предния оперкулум или орбитофроналния корекс. Амигдалата осъществява обратната връзка между всички нива на вкусовата пътека. Мезолимбичната допаминова система е също важна за разпонаването на стимула и за чувството на удовлетвореност, асоциирано с приема на храна с приятни вкусове.
Постприемния компонент зависи от метаболитните продукти на храната. Когато опитните мишки биват лишени от храна, те предпочитат разтвор с глюкоза, пред този със захарин, макар вкусът да е замаскиран с допълнителни вещества. Те усещат чисто физиологично къде се намира енергията, тоест разтворът богат на калории.
Хипоталамусът посредничи при постприемната хранително възнаграждение. Той секретира различни невропептиди, които регулират енергията, осмотичния баланс и поведението на хранене.
Поради липсата на калории, изкуствените подсладители не допринасят за постприемния компонент, а само за сензорния (вкусовия).
Функционален MRI (ядрено магнитен резонанс) показва, че при мъже с нормално тегло, приемът на глюкоза води до продължено потискане на сигнализацията в хипоталамуса, докато такъв резултат не се наблюдава при приема на сукралоза. Тоест, сигнал за ситост към постприемната пътека, при приема на сукралоза, не бива изпращан.
Всичко това води до хипотезата на провеждащите изследванията, че изкуствените подсладители водят само до частична активация на СВ (системата за възнаграждение) за храна. Животните търсят храна, която да засити тяхната жажда (craving) за сладко, дори и при липсата на енергийни нужни (дори и да не са в калориен дефицит). Липсата на пълна активация, поради невъзможността да се активира постприемният компонент, увелиава това „жадуващо” поведение и води до повишен апетит.
Намаляването на този отговор от Системата за възнаграждение може да доведе до затлъстяване.
Ефекти от подсладителите – базирани на проведени множество изследвания
Ефекти върху кръвната захар и инсулина
При изследване приемът на подсладители без калории понижава с 0.16 mmol/L нивата на кръвната захар, в сравнение с приема на захар. Като цяло, обаче, няма някаква голяма разлика в нивата на инсулин или във функцията на бета клетките (които са отговорни за секрецията на инсулин).
Ефекти върху приемът на храна
Няколко проведени изследвания показват понижаване на калориите средно с около 250 калории при групите, които приемат подсладители, сравнено с тези, които приемат захар.
Друго изследване показва понижен прием със средно 130 калории между групи, които приемат подсладители, и такива които се опитват да ги избягват. (най-вероятно, защото вместо тях хапват захар= допълнителни калории).
Две други изследвания показват, че желанието за сладки храни е било по-малко (макар и незначително) при хора, които приемат подсладители, отколкото при такива, които ги избягват.
Подсладителите и рак
При множество проведени изследвания, само две показват съвсем незначителен риск за развитие на рак на яйчниците или рак на панкреаса, при хора, които приемат подсладители, в сравнение с тези, които не приемат.
Всички други изследвания не намират никаква корелация (връзка) между приема на подсладители и другите видове рак.
При изследвания с висок прием на аспартам не се забелязва никакъв риск за развитие на рак на гърдата, лимфома, нехочкинова лимфома, левкемия и други видове, отколкото при групите, които не приемат аспартам. Шансовете за развитието и при двете групи са еднакви.
Подсладителите и кръвното налягане
Три изследвания показват по-ниски нива на систолично и диастолично кръвно налягане при групи приемащи подсладители, отколкото при тези, които приемат захар или плацебо.
Останалите изследвания не показват никаква разлика в кръвното налягане между групата приемащи подсладители и другите групи (захар/плацебо).
Други ефекти
Без промяна във функцията на бъбреците, настроението, умствената дейност, поведението или ефекти като обриви и главоболие – това сочат всички изследвания.
Има едно изследване, при което групите приемащи подсладители са по-предразположени (незначително, но въпреки това..) към депресия.
Изследване на две групи (едната приема нормални дози аспартам, а другата по-високи дози аспартам) показва, че групата приемаща по-високите дози аспартам е по-склонна към депресивни състояния.
Ефекти при децата
Телесно тегло
Като цяло изследванията не показват разлика в покачването на телесното тегло между деца, приемащи подсладители и такива, приемащи захар.
Изследване върху деца със сериозно затлъстяване, които са на режим за отслабване, показва, че групата, приемаща аспартам е свалила повече килограми, от тази приемаща захар (близко до ума).
Дентално здраве
Натрупаната плака по зъбите е еднаква при хора, приемащи вода и хора приемащи стевия.
Култура на хранене
Без разлика в апетита между децата, приемащи подсладители и тези приемащи захар.
Разлика има по отношение приема на храна. Децата, приемащи подсладители, приемат по-малко калории, отколкото тези, консумиращи захар.
Диабет
По-високи нива на кръвната захар при децата (предучилищна възраст) при прием на аспартам, отколкото при прием на захар.
Рак
Изследванията върху аспартама не показват никакви рискове за развитието на различни видове рак. Резултатите са същите като при групите, които не приемат аспартам.
Сърдечно-съдови заболявания
При група, приемаща захар, намаляването на холестерола било повече, отколкото при групата, приемаща подсладители (наблягаме на това, че подсладителите пак са спомогнали за намаляването на холестерола, просто не толкова много).
Други промени
Никаква разлика в кръвното налягане.
Без промяна във функцията на бъбреците.
Изводи:
- Като цяло, няма индикации за някакви здравословни проблеми, произлизащи от приема на подсладители.
- Внимание трябва да се обърне на ефекта на аспартама спрямо депресивните състояния. Това е по-скоро предразположеност, въпреки това е хубаво да бъдем наясно с този възможен ефект.
- Единственият риск, който е доказан е, че честата, както и прекалена (количество) употреба на изкуствени подсладители нарушава баланса в чревната флора.
- От личната ми практика, при мой клиент, приемащ изкуствени подсладители (и по-специално захарин/аспартам) наблюдавам повишен апетит, но това са единични случаи. Цялостната картинка сочи, че няма разлика в апетита.
- Подсладителите могат да убият „глада” ви за сладко, като при някои хора, се наблюдава обратен ефект. Това ще разгледам в следващата статия, свързана със системата за възнаграждение в мозъка (мезолимбичните и мезокортексовите пътища).
- Подсладителите помагат да приемаме по-малко калории, тъй като заменяме захарта с подсладител и така премахваме излишните калории на захарта. Това прави подсладителите страхотен помощник в периодите ни на калориен дефицит или просто, когато желаем да намалим цялостната си консумация на захар. Пример – правим кекс, но с подсладител вместо захар. Кексът ще е по-нискокалоричен, отколкото кекса на баба, като ще бъде също толкова вкусен.
- Добре е от изкуствените подсладители да избираме сукралозата, като такъв с най-малко възможни негативни ефекти. При сукралозата може единствено да разстроим стомаха си, при прекалена консумация – като всяко друго нещо.
- За Ацесулфам К и Цикламата има много противоречащи си изследвания относно вероятност за развитие на рак. Бихме могли да заложим на захарин, аспартам, сукралоза или стевия (изброени от най-лошия вариант до най-добрият) като по-добри варианти.
- Ако имаме избор между изкуствени и естествени подсладители, по-добре е да изберем естетсвения (стевията), разбира се.
- Ако избираме между чай и диетична кола, и няма значение за нас кое от двете ще пием, да, по-добре е да изберем напитката без подсладител. В случая – чай.
Източници:
https://www.bmj.com/content/364/bmj.k4718
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4899993/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2951976/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22709780
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29132732
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15367404
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29159583
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/22093863
Bulgarian 
English