„Добри” и „лоши” храни ?!

Колко често чувате хората да категоризират храните като добри и лоши ? Да ви кажа честно, ако получавах по левче всеки път, в който чувам това твърдение, най-вероятно щях да съм се пенсионирал и да живея с богатството си.

Откъде идва това твърдение?

Истината е, че хората обичат да слагат етикети на нещата. Този е „дебел”, онзи е „работохолик”, онази е „анорексичка” и т.н. Това е от древни времена. Същото важи и за храните. Тъй като хората напълняват най-вече от така наречените „лоши” храни, а и някои доктори си позволяват да класифицират по този начин храните, воала, имаме си разделение. Бивайки натрапвана класификацията, както всяко нещо в нашето модерно общество, тя започва да става „златен” стандарт за хранене. Не може да ядеш „лоши” храни, какво ще си помислят хората. Колко пъти сте чували някой да спира сладкото и тестените продукти, за да отслабне ? Колко пъти е успявал да го направи и да задържи килограмите ? Схващате мисълта ми. Очевидно отслабването не зависи от спирането на „лошите” храни. Въпреки това, приемането на този стандарт вече е доста широко и води до много проблеми.

Да започнем с факта, че класификацията на храните по този начин води до развитието на натрапчиви мисли всеки път, когато консумираме такава храна. Имаме чувството, че сякаш правим (ядем) нещо грешно и се чувстваме виновни за това. Сякаш постоянно някой ни гледа и съди за нашите избори. Това още повече засилва натрапчивите мисли и може да доведе до социална тревожност, а именно – изключително високо ниво на тревожност, когато ни се налага да се храним пред други хора. Хората с този проблем избягват да се хранят пред други, сякаш се опитват да избягат от чумата, която е по петите им. Да, чувството наистина е това. Преди доста години имах такъв проблем и постоянно имах чувството, че съм на изпитание и най-вече: „Сега като ме видят да ям това и това, какво ще си помислят хората?!”. Истината е, че човешката психика е силна, но е много крехка по отношение налагането на определени стандарти и тяхното приемане.

Развитието на нездравословна връзка с храната

С всеки ден, подсъзнателно, ние приемаме нещата, които се налагат като „нормални”. Самият факт, че около нас хората приемат определеното поведение, тоест получава положителна социална оценка, води до това да свикваме с него. Може и да не го правим, но вече сме свикнали. Започваме да го приемаме като все по-нормално, докато накрая доста от хората в социалния ни кръг придобиват това поведение. Оттам идва проблемът, че хората сме социални животни. Искаме да принадлежим към социална група. Не искаме да бъдем аутсайдери. Вече не само на подсъзнателно, но и на съзнателно ниво усещаме натиска да приемем това поведение, с оглед това да се впишем в групата. Конформизъм 101, да. И ето как се чувстваме притиснати и ние самите да приемем това поведение. В случая, да категоризираме храните като „добри” и „лоши” и да спазваме това разделение. Приемайки го, ние трябва да моделираме поведението си, а именно – начина на хранене. Започваме да го налагаме, въпреки себе си. Още една причина защо никога не трябва да правите компромис със себе си.

Впоследствие, целите тези лишения и придобиването на майндсет за „чисто” хранене води до развитието на нездравословна връзка с храната, като с течение на времето тази лоша връзка може да премине в хранително разстройство. Защо ли ? Много просто. Човекът яде от любимата си „лоша” храна. Казва си: „Мамка му, това не трябваше да го правя. Защо по дяволите го направих ?!”. Започва да изпитва толкова много вина, че преценката му е замъглена от негативните емоции и вината. Замъгленото съзнание обикновено ни тласка към предприемане на необмислено и наистина лошо решение – да повърне храната насилствено. След като направи това, човекът (използвам „човекът”, защото не се случва само на жените, макар да е по-често срещане при тях) осъзнава каква глупост е направил и започва да се срамува от себе си. С това омагьосаният кръг се затваря и се повтаря всеки път. И няма как другояче – лишаването изцяло от любимите ви храни в дългосрочен план не работи. Именно това лишение води до преяждането с тях, чувството на вина, повръщането и срама, който идва след него. Перфектен модел на поведение, който бива заучен от мозъка чрез развитие на определени невронни пътеки в мозъка, които реагират на всяка стъпка от омагьосания кръг, със последващата. И така, с всяка повторение, поведението бива  затвърдено все повече и повече.

Ако сте забравили да поръчате книгата…

Много може да се изпише по темата за хранителните разстройства и нездравословната връзка с храната, като се постарах в книгата ми да ги засегна доста подробно. Ако още не сте разбрали, ще излиза към края на март 2022 година, така че може от сега да си букнете копие от нея тук. Вече доста хора я заявиха, така че може да побързате, за да не чакате втория тираж.

Защо на Коледа пиша тази статия ?

Знаете ли причината защо се задълбочавам в такива теми ?! Истинската причина е, че не всичко е фитнес. Да, наистина. Дори и за мен, като треньор, фитнесът заема голяма част от живота ми, но въпреки това, важното е как да бъда във форма, без това да пречи на социалния ми живот и връзките с близките ми хора. Виждате доста състезатели по бодибилдинг, които постоянно се готвят за поредното състезание, гладуват, не се хранят навън, тренират по няколко пъти на ден, хранят се по 6-8 пъти, правят фотосесии и нямат никакви приятели, като ако имат жена, то отглеждането на детето е главно работа на съпругата. Да, това е страхотно, но в дългосрочен план това ли е, което искате ? За себе си, аз знам, че не желая това. Искам да имам най-добрата възможна форма, без това да ми коства да живея пълноценно. На това се опитвам да науча и всички мои трениращи, както и всички, които четете този блог – как да бъдете във форма и да живеете пълноценно.

Не, двете неща не са оксиморони, изобщо даже. Просто не е толкова лесно в дългосрочен план, защото както казва една приятелка: „Life happens”. Имате деца или трябва да работите определен период от време по 12 часа на ден. Какво правите тогава ? Търсите оптималното за вас в тази ситуация. Може да преминете само на две тренировки седмично, но да задържите доброто хранене. Пак ще си запазите формата. Всичко се крие в баланса. Няма пълен баланс, това е факт. Винаги трябва да имате това предвид, защото истината се крие в приоритетите. Когато избирате да работите до късно, за да правите пари (и имате семейство), тогава правите компромис със семейството си. Когато избирате да запивате по цяла вечер и да ядете безразборно, тогава правите компромис със здравето и външния вид. Вие имате силата да изберете кое ще бъде. Е,кое избиратe?!