„Ама как така?! Aз главно на нея разчитам. Все пак, винаги след като гледам клип с някой преуспял човек, който казва, че всеки може да го постигне и супер много се мотивирам и съм готов да направя всичко по силите си”. Аз самият, преди да науча този урок, също бих реагирал с такова гръмко изказване.
Защо мотивацията не ни помага ?
Истината е следната: Мотивацията създава у нас само временна емоция. Да, емоцията е положителна – нещо между радост и безразсъден оптимизъм, че можем да станем следващия Бил Гейтс, Илън Мъск или Арнолд Шварценегер. Какво става след ден, седмица, месец обаче ? Някак вече първоначалното ни екзалтирано състояние вече го няма. Емоцията е избледняла, а всъщност тя е била горивото, което ни е поддържало да се движим в желаната посока. В следващия момент нея я няма и ние приключваме с нашето начинание.
Обзалагам се, че имате поне един познат или приятел, който се е захванал с нещо и ви е опявал много време как работи много здраво и как след време ще ви покаже въпросния резултат. Случвало ли се е да го срещнете или да се чуете след известно време и след като го питате как върви с начинанието той да каже: „Омръзна ми, пък и нямаше смисъл и не можеше да се развие” или „Прекалено от много неща трябваше да се лишавам и затова не изкарах преса за лятото. По-добре да си хапвам каквото ми се яде”. Знаете ли как се нарича това ? Рационализация, или на български казано – измисляне на социално приемливо оправдание, с което човекът се оправдава и така залъгва и утешава себе си, за да не се чувства зле, че се е отказал. Може би доста хора са го правили. За себе си знам, че съм.
Безсмислени ли са всички опити, щом мотивацията не действа ?
Не, не са. Просто трябва да подходиш по правилния начин. На първо място, колко хора искат да развиват бизнес, ама ей така, за по час-два на ден, без да се налага да работят по 12-16 часа ? Много. Колко от тях вярват, че това е възможно да стане за толкова малко вложено време и усилия? Голяма част. Това е като хората, които започват да тренират, без да си оправят хранителния режим и съня, които заемат останалите 23 часа, след тренировката.
„Добре, добре, разбрах, стига си ме отчайвал. Няма ли решение?”. Решение ИМА, разбира се. Хората, които успяват не са специално избрани от Бог или илюминатите, макар и някои все още да вярват в това. Хората, които успяват, се различават от другите, защото те търсят решение на проблеми. Повечето хора се фокусират върху парите, които ще изкарат и как да ги увеличат.
Какво мога да направя, за да постигна целта си?
Нещото, което доказано работи е следното – НАВИКЪТ. „Какво ? Това ли беше голямата тайна?!”
Преди да зарежете четенето на статията, първо се замислете. Колко от успешните хора казват, че са правили еди си какво в продължение на определен период от време, докато най-накрая не са успели. И, макар да са успели в един въпросен ден, това не е било мигновен успех (overnight success). Замислете се, какво е навикът, ако не същото – извършване на определено действие, системно и за продължителен период от време, с цел неговото автоматизиране и превръщане в навик – нещо, което може да правиш, без да влагаш ментално усилие. Като миете зъбите си, мислите ли си: „Ех, сега трябва да сложа паста на зъбите, да търкам първо горе, после долу, после да използвам конец за зъби и накрая да завършва с вода за уста. Голяма занимавка” ? Предполагам, а и се надявам, че не.
Няма да навлизам в развиването на навици, тъй като това е отделна тема, която може би бих развил по-нататък. Фокусирам се върху това защо навикът е важен. Това е така, именно защото, когато мотивацията ни предава, навикът не го прави. Най-лесният пример e със затваряне на фитнесите, когато на всички ни се наложи да тренираме у дома. Поради това, че чисто психически свързваме залата (отделно помещение) с тежки тренировки, а дома ни – с хапване, почивка, сън, то беше малко трудно да се мотивираме да тренираме. По данни от изследване, голяма част от хората, които се завлекат до залата, остават и тренират, поради простата причина, че вече са си направили труда да отидат. Вкъщи не беше същото, защото с пет крачки си в спалнята готов за Netflix & Chill. Реално, хората, които бяха дисциплинирани в това отношение, изградили навика да тренират, макар и да нямаха мотивация, тренираха и поддържаха физиката си. Доста дори продължиха да я подобряват, въпреки локдауна.
Откъде да започна?
Обикновено изграждането на навик отнема между 3 седмици и 3 месеца. Индивидуално е, като това е времето, в което ще трябва да влагаш усилия за въпросното действие и неговото заучаване с цел автоматизиране (превръщане в навик, който правиш автоматично). Най-хубавото при изграждането на навик е инерцията (momentum). Колкото повече подхранваш едно определено действие и го изпълняваш често, толкова повече усещаш как набираш инерция и започва да става по-лесно. Защо хората, които са прекъснали, след това се решават трудно да започнат ? Инерцията. Знаят, че трябва отново да започнат да тренират, да следват тренировъчна програма и да оправят хранителния си режим.
За всички с интерес за изграждането на полезни навици, както и за отучването от вредни такива, бих препоръчал книгата на James Clear – Atomic Habits, която доколкото мисля, все още не е преведена на български. Пожелавам успех и с риск да прозвуча като мотивиращ спийкър, не забравяйте, че една малка крачка всеки ден може да промени много бъдещото ви АЗ след година.
За тези, които останаха до края, смятам, че тази статия също би помогнала за по-бързото ви постигане на резултати.
